13 окт. 2015 г., 21:26

По небесните пътища

521 0 0

Аз от Ботева се уча,

Дебелянов и Вапцаров,

ако с бизнес не сполуча –

душа пълна да е с вяра.

 

Тя навярно ще ми трябва

за отчет пред свети Петър,

щом духът тунела грабне

към последен километър.

 

И така, пред храма Божи,

с купола и кръст на вишка,

нищо няма да тревожи

мисълта – червена нишка.

 

Тъй летя по нея – право,

в пропаст страшна зее ада,

но нататък продължавам,

пред вратите райски сядам.

 

И със „Вяра” на Вапцаров,

с Яворова „Калиопа”,

горе в рай душата вкарват,

долу – пепел в урна – с попа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...