По небесните пътища

Аз от Ботева се уча,

Дебелянов и Вапцаров,

ако с бизнес не сполуча –

душа пълна да е с вяра.

Тя навярно ще ми трябва

за отчет пред свети Петър,

щом духът тунела грабне

към последен километър.

И така, пред храма Божи,

с купола и кръст на вишка,

нищо няма да тревожи

мисълта – червена нишка.

Тъй летя по нея – право,

в пропаст страшна зее ада,

но нататък продължавам,

пред вратите райски сядам.

И със „Вяра” на Вапцаров,

с Яворова „Калиопа”,

горе в рай душата вкарват,

долу – пепел в урна – с попа.