По нишката на спомените връщаш се.
Пътека към сърцето ми проправяш...
Защо си мислиш още, че съм същата?
Заключих го със девет катинара.
Огромен айсберг вече са ми чувствата -
ще трябва много огън - да ги стоплиш...
Защо си мисля още, че си същият?
Май по-добре е да останеш спомен...
© Вилдан Сефер Все права защищены
Поздрави!!!