13.04.2008 г., 9:38 ч.

По нишката на спомените... 

  Поезия » Любовна
1041 0 40

По нишката на спомените връщаш се.

Пътека към сърцето ми проправяш...

Защо си мислиш още, че съм същата?

Заключих го със девет катинара.

Огромен айсберг вече са ми чувствата -

ще трябва много огън - да ги стоплиш...

Защо си мисля още, че си същият?

 

Май по-добре е да останеш спомен...

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ех, Вилдан!
    Поздрави!!!
  • И спомените са хубаво нещо, мила Вили!Но понякога е хубаво да си остават същите! Поздрави!
  • Хареса ми.Все още разсъждавам върху началото и намирам много истина.

    По нишката на спомените връщаш се.
    Пътека към сърцето ми проправяш...

    Поздрави.
  • Нали знаеш - запали огъня с огън
  • Красивите думи могат да бъдат и силни!Поздрави.
  • Хареса ми!
  • да,изпадал съм в такава "неловка",х-ах,ситуация... поздравче!
  • Браво ,Феичке!бисерче си написала!
  • винаги ще ги има, дори и след нас
    те са бримка от конец оплетени в живота...
    дълбоко смислени слова,
    въздействащо и силно
    4удесна си !
  • Омагьоса ме със стиха си, феичка... Браво
  • Много хубаво!
    Поздрави!
  • Да-наистина в някои случаи спомените са за предпочитане,и аз така мисля,мила Вилдан...макар, че и от тях боли много!Поздрави!
  • Поздрав за прекрасния стих,Феичке!
  • Благодаря ви,приятели!Приятна вечер на всички!
  • Дано е хубав спомен...браво, Феичка!!!
    С обич!!!
  • Очароваш ме как с толкова малко думи, казваш нещо толкова красиво, въздействащо, истинско и мъдро! Прегръщам те, мила Вилдан
  • Понякога е по-добре...споменът да не оживява...
    за да го запазим чист и красив завинаги...
    Прекрасен стих...Вилданина нежна поезия...
    с много обич, мила Вилдан.
  • Даа...
    Поздрав, Феичке! Хареса ми!
  • БРАВО! Поздрави за хубавото стихче!
  • Много е хубав този стих.Спомените също нараняват.Искренни поздрави!
  • Понякога е по добре да бъде "просто" спомен...!
    Чудесно стихо!!!
    Поздрав
  • Ясно и категорично.
    И силно!!!!!
  • Макар и тъжени, нека ги има... спомените! Няма ли ги, означава че не сме живяли!
    Поздрави, Феичке!
  • спомените са живи,наборе........
    те са част от нас!!!
    докрая!!!!
    поздрави от вълчо!
  • Кратко, но колко много е казано в него!Прекрасно!
  • Девет катинара???
    Поздрави и тъжни усмивки от мен!
    Прегръщам те Феичке!!!
  • Хареса ми смислеността - за мен споменът
    е за спомняне, когато си струва...Поздрав, Вилдан!!!
  • Силно и въздействащо! Особено за такива, като мен - изпитали това състояние...
    Прегръщам те, Вилдан! Прекрасен е стихът ти!
  • Много истинско и въздействащо! Поздрав Вилдан!
  • Много кураш се изисква и много сила,за да остовиш някого само в спомените си!Браво,чудесен стих!
  • Красиво!
    Поздрав!!!
  • Пътеката отдавна е проправена. Заключила си сърцето с девет катинара,но Той е останал вътре. Добре е че сега Го освобождаваш.Нека "да остане спомен". Чудесна си - както винаги!
  • Страхотно!Категорично!Хареса ми!
  • Чудесна си!Възхита си ми винаги,мила Феичке!
  • Различна си напоследък, но ми харесваш и така!
    Поздрави, Вилдан!
  • Силно стихо!
    Накара ме да се усмихна. Идеята "Защо си мислиш още, че съм същата?" ми хареса, а "Защо си мисля още, че си същият?", май не го мислиш толкова много! Но съм съгласна с Илзе, "освободеното" по леко се помни ...Силно стихо, ммм-да!
  • Трудно е ...
    Хареса ми.
  • Здрави въжета са спомените!
    Хареса ми стиха!
  • Спомените се запазват красиви!
  • Спомените не умират!
    Много ми хареса!
Предложения
: ??:??