Дали и Бог си има мечти?
Дали и той като нас скърби?
Сътворил е Вселени от прашинки
а домът негов никъде не е.
Бог не знае липси,
не помни и нужди.
Никога нищо не дири,
никога не се мръщи.
Не мрази - не тъгува,
не се гневи - не унива.
Онзи, който единствено
Себе си има,
в длани две,
в шепа една
Вселени безброй побира.
Ако можехме да обичаме,
без да мечтаем, без да копнеем,
без да искаме неистово, истерично,
без да виним, без да съдим и раняваме,
може би… щяхме да бъдем не човеци, а Богове.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум Все права защищены