21 окт. 2018 г., 13:36

По Ошо

734 2 4

Дали и Бог си има мечти?

Дали и той като нас скърби?

Сътворил е Вселени от прашинки

а домът негов никъде не е.

 

Бог не знае липси,

не  помни и нужди.

Никога нищо не дири,

никога не се мръщи.

Не мрази -  не тъгува,

не се гневи - не унива.

Онзи, който единствено

Себе си има,

в длани две,

в шепа една

Вселени безброй побира.

 

Ако можехме да обичаме,

без да мечтаем, без да копнеем,

без да искаме неистово, истерично,

без да виним, без да съдим и раняваме, 

може би… щяхме да бъдем не човеци, а Богове.

 

Самадхи

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гюлсер Мазлум Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Напълно съм съгласна с Вас, г-н Станев. Дори бих добавила, Бог е в ядрото на всяка наша клетка. Но... и рогатият не се отказва от борбата за надмощие и властване в душите ни. Всъщност, с едното и другото, според мен, означаваме енергии, които шестват в душите и в умовете ни. Дали въпросът не е в това -доколко съумяваме да ги разграничаваме и контролираме? Как се запазва и отстоява само позитивната нагласа към всичко случващо се? Да, имам си отговор на въпроса, но предпочитам да не го споделям. Питам се обаче защо ни е нужна представата за небе? Защо духовността винаги отъждествяваме с нещо, което е извън нас, извън очертанията на видимото. Всъщност точно тук, в поредната си инкарнация имаме възможността чрез добротата, която проявяваме към себе си и хората около нас, да докажем своята божественост. В кратките въпроси или реплики често се крие дълбока истина. Благодаря!
  • "Бог е в нас!"
  • Нещо ни свързва, Илияна, какво ли е? Благодаря ти, че се отбиваш тук!
  • Хареса ми! Благодаря!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...