Oct 21, 2018, 1:36 PM

По Ошо

732 2 4

Дали и Бог си има мечти?

Дали и той като нас скърби?

Сътворил е Вселени от прашинки

а домът негов никъде не е.

 

Бог не знае липси,

не  помни и нужди.

Никога нищо не дири,

никога не се мръщи.

Не мрази -  не тъгува,

не се гневи - не унива.

Онзи, който единствено

Себе си има,

в длани две,

в шепа една

Вселени безброй побира.

 

Ако можехме да обичаме,

без да мечтаем, без да копнеем,

без да искаме неистово, истерично,

без да виним, без да съдим и раняваме, 

може би… щяхме да бъдем не човеци, а Богове.

 

Самадхи

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гюлсер Мазлум All rights reserved.

Comments

Comments

  • Напълно съм съгласна с Вас, г-н Станев. Дори бих добавила, Бог е в ядрото на всяка наша клетка. Но... и рогатият не се отказва от борбата за надмощие и властване в душите ни. Всъщност, с едното и другото, според мен, означаваме енергии, които шестват в душите и в умовете ни. Дали въпросът не е в това -доколко съумяваме да ги разграничаваме и контролираме? Как се запазва и отстоява само позитивната нагласа към всичко случващо се? Да, имам си отговор на въпроса, но предпочитам да не го споделям. Питам се обаче защо ни е нужна представата за небе? Защо духовността винаги отъждествяваме с нещо, което е извън нас, извън очертанията на видимото. Всъщност точно тук, в поредната си инкарнация имаме възможността чрез добротата, която проявяваме към себе си и хората около нас, да докажем своята божественост. В кратките въпроси или реплики често се крие дълбока истина. Благодаря!
  • "Бог е в нас!"
  • Нещо ни свързва, Илияна, какво ли е? Благодаря ти, че се отбиваш тук!
  • Хареса ми! Благодаря!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...