Samadhi (Гюлсер Мазлум)
244 642
Oct 21, 2018, 1:36 PM

По Ошо 

  Poetry » Phylosophy
525 2 4

Дали и Бог си има мечти?

Дали и той като нас скърби?

Сътворил е Вселени от прашинки

а домът негов никъде не е.

 

Бог не знае липси,

не  помни и нужди.

Никога нищо не дири,

никога не се мръщи.

Не мрази -  не тъгува,

не се гневи - не унива.

Онзи, който единствено

Себе си има,

в длани две,

в шепа една

Вселени безброй побира.

 

Ако можехме да обичаме,

без да мечтаем, без да копнеем,

без да искаме неистово, истерично,

без да виним, без да съдим и раняваме, 

може би… щяхме да бъдем не човеци, а Богове.

 

Самадхи

 

 

© Гюлсер Мазлум All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Напълно съм съгласна с Вас, г-н Станев. Дори бих добавила, Бог е в ядрото на всяка наша клетка. Но... и рогатият не се отказва от борбата за надмощие и властване в душите ни. Всъщност, с едното и другото, според мен, означаваме енергии, които шестват в душите и в умовете ни. Дали въпросът не е в това -доколко съумяваме да ги разграничаваме и контролираме? Как се запазва и отстоява само позитивната нагласа към всичко случващо се? Да, имам си отговор на въпроса, но предпочитам да не го споделям. Питам се обаче защо ни е нужна представата за небе? Защо духовността винаги отъждествяваме с нещо, което е извън нас, извън очертанията на видимото. Всъщност точно тук, в поредната си инкарнация имаме възможността чрез добротата, която проявяваме към себе си и хората около нас, да докажем своята божественост. В кратките въпроси или реплики често се крие дълбока истина. Благодаря!
  • "Бог е в нас!"
  • Нещо ни свързва, Илияна, какво ли е? Благодаря ти, че се отбиваш тук!
  • Хареса ми! Благодаря!
Random works
: ??:??