21.10.2018 г., 13:36

По Ошо

730 2 4

Дали и Бог си има мечти?

Дали и той като нас скърби?

Сътворил е Вселени от прашинки

а домът негов никъде не е.

 

Бог не знае липси,

не  помни и нужди.

Никога нищо не дири,

никога не се мръщи.

Не мрази -  не тъгува,

не се гневи - не унива.

Онзи, който единствено

Себе си има,

в длани две,

в шепа една

Вселени безброй побира.

 

Ако можехме да обичаме,

без да мечтаем, без да копнеем,

без да искаме неистово, истерично,

без да виним, без да съдим и раняваме, 

може би… щяхме да бъдем не човеци, а Богове.

 

Самадхи

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Напълно съм съгласна с Вас, г-н Станев. Дори бих добавила, Бог е в ядрото на всяка наша клетка. Но... и рогатият не се отказва от борбата за надмощие и властване в душите ни. Всъщност, с едното и другото, според мен, означаваме енергии, които шестват в душите и в умовете ни. Дали въпросът не е в това -доколко съумяваме да ги разграничаваме и контролираме? Как се запазва и отстоява само позитивната нагласа към всичко случващо се? Да, имам си отговор на въпроса, но предпочитам да не го споделям. Питам се обаче защо ни е нужна представата за небе? Защо духовността винаги отъждествяваме с нещо, което е извън нас, извън очертанията на видимото. Всъщност точно тук, в поредната си инкарнация имаме възможността чрез добротата, която проявяваме към себе си и хората около нас, да докажем своята божественост. В кратките въпроси или реплики често се крие дълбока истина. Благодаря!
  • "Бог е в нас!"
  • Нещо ни свързва, Илияна, какво ли е? Благодаря ти, че се отбиваш тук!
  • Хареса ми! Благодаря!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...