9 апр. 2007 г., 14:20

По отделно

743 1 1

Чувство тежко, тъжно ме обгръща в клетница ме то превръща. Да, знам, това е болката в моята недъгава душа... Недъгава, защото винаги като ме погледнеш тя замръзва. Като чуе твоя дума все се пръсва и не мога да я събера. Душата своя аз не мога да разбера... Защо се самоизмъчва, защо тъжи?! Явно за сърцето си скърби. За сърцето, милото и то, свило се е на кълбо. Душата моя, полудяла, знаеше за таз раздяла. Знаеше за тоз отчайващ ден, в който и разум, и сърце, душа ще умират по една. Но не искаще, не чуваше думите горчиви. Сега боли го от тръните трънливи... Но тъй, тъй и до днес то не престана да се надява, че още не е изгоряло и ще светне пак в мрака. Надяваше се и сърцето, но и него го нямаше... На прашинки вече ставаше. А разума и той искаше да спаси сърцето и душата, но те бяха силни, непреклонни, не вярваха на думите отровни. Вярваха на едни очи, пред които свеждаха глави. А аз ли? Аз какво да правя - не мога сърцето и душата да оставя. Взех ги със себе си. Забравих за разума. Тогава не ми мина и през ума, че ще го нараня. Но сега сърцето и душата са безкрайно мъртви заради теб, останах и без късмет... Единствено разума остана за спомен, че ме имаше някога огнена, пламтяща, за радост и живот горяща. Сега не чувствам, не дишам, не живея, в мечтите си не се рея. Само мисля и говоря, думи някакви безгласни, ни чувства, ни стремежи страстни. Това сме ние по отделно, чувство мъчно, не човешко.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вярно и оригинално. Използвани са много структури на индивидуалността, което говори за развито мислене на автора. Нужна е редакция - на две места подлогът не е членуван, а също и един тавтологичен израз "тръни трънливи".

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...