9.04.2007 г., 14:20

По отделно

746 1 1

Чувство тежко, тъжно ме обгръща в клетница ме то превръща. Да, знам, това е болката в моята недъгава душа... Недъгава, защото винаги като ме погледнеш тя замръзва. Като чуе твоя дума все се пръсва и не мога да я събера. Душата своя аз не мога да разбера... Защо се самоизмъчва, защо тъжи?! Явно за сърцето си скърби. За сърцето, милото и то, свило се е на кълбо. Душата моя, полудяла, знаеше за таз раздяла. Знаеше за тоз отчайващ ден, в който и разум, и сърце, душа ще умират по една. Но не искаще, не чуваше думите горчиви. Сега боли го от тръните трънливи... Но тъй, тъй и до днес то не престана да се надява, че още не е изгоряло и ще светне пак в мрака. Надяваше се и сърцето, но и него го нямаше... На прашинки вече ставаше. А разума и той искаше да спаси сърцето и душата, но те бяха силни, непреклонни, не вярваха на думите отровни. Вярваха на едни очи, пред които свеждаха глави. А аз ли? Аз какво да правя - не мога сърцето и душата да оставя. Взех ги със себе си. Забравих за разума. Тогава не ми мина и през ума, че ще го нараня. Но сега сърцето и душата са безкрайно мъртви заради теб, останах и без късмет... Единствено разума остана за спомен, че ме имаше някога огнена, пламтяща, за радост и живот горяща. Сега не чувствам, не дишам, не живея, в мечтите си не се рея. Само мисля и говоря, думи някакви безгласни, ни чувства, ни стремежи страстни. Това сме ние по отделно, чувство мъчно, не човешко.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вярно и оригинално. Използвани са много структури на индивидуалността, което говори за развито мислене на автора. Нужна е редакция - на две места подлогът не е членуван, а също и един тавтологичен израз "тръни трънливи".

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...