По памет

Ето го. Лунен поток за звезди ли?

Хиляди кървави ризи... изпра ги.

Виж го сърцето ми... дом са си свили,

в него врабците – немили-недраги .

Болка? Урок е. Добър и полезен,

дето се давят то гази... до глезен.

Ето я. Още кладе и гаси ги

денем и нощем пожари в кръвта ти.

Виж я душата ми... Хиляди книги,

плашат я с карма, съдба и разплати.

Все непрочела е шрифта тъй дребен,

без очила е, без маска и гребен...

Ето, ме луда ли сприя, жена ли?

Паднал ли ангел? Не зная какви са.

В техните древни и прашни скрижали,

някой наказа те... мене ориса...

Виж ме. Такава, каквато ме нямат

и нарисувай ме после... По памет...