По памет
Ето го. Лунен поток за звезди ли?
Хиляди кървави ризи... изпра ги.
Виж го сърцето ми... дом са си свили,
в него врабците – немили-недраги .
Болка? Урок е. Добър и полезен,
дето се давят то гази... до глезен.
Ето я. Още кладе и гаси ги
денем и нощем пожари в кръвта ти.
Виж я душата ми... Хиляди книги,
плашат я с карма, съдба и разплати.
Все непрочела е шрифта тъй дребен,
без очила е, без маска и гребен...
Ето, ме луда ли сприя, жена ли?
Паднал ли ангел? Не зная какви са.
В техните древни и прашни скрижали,
някой наказа те... мене ориса...
Виж ме. Такава, каквато ме нямат
и нарисувай ме после... По памет...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ