По покрива на нашето

Поэзия » Философская

1.1K 0 30

Животът ни изтича през мечтите

тъй неусетно, като щастливо детство.

И знаем, няма да се върнат дните,

но пак се връщаме на мястото за тръгване.

Все искаме да преобърнем времето.

Да влезем в него - не на пръсти.

И да заграбим всичко – вятърно

така, че в днешното да няма липси.

Препускаме по покрива на "нашето".
Огнищата ни гаснат от преструване.
Но ние знаем - миг любов е повече,
когато век живял си в съществуване.

30.05.2010

Julie

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

bojilova1 (Петя Божилова)

да, така е...

2010-09-03T21:41:59+03:00
Жулли (Юлия Димитрова)

Благодаря за вниманието!

2010-07-15T01:01:46+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

Казано е,....тълкуването е излишно!!!
"Препускаме по покрива на "нашето",
дори прескачаме огнищата - угаснали,
защото знаем - миг любов е повече,
когато век живял си... в съществуване."

2010-07-14T21:07:50+03:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

"защото знаем - миг любов е повече,
когато век живял си... в съществуване"
.....................................................
Много силно и въздействащо послание!
Прекрасен стих посветен на живота и още нещо...!
Поздрави за прекрасната поетеса!
БЪДИ!

2010-07-06T12:09:09+03:00
Жулли (Юлия Димитрова)

Благодаря ви!
Днес е празник. Започва моят месец!

2010-07-01T09:56:36+03:00