По покрива на нашето
Животът ни изтича през мечтите
тъй неусетно, като щастливо детство.
И знаем, няма да се върнат дните,
но пак се връщаме на мястото за тръгване.
Все искаме да преобърнем времето.
Да влезем в него - не на пръсти.
И да заграбим всичко – вятърно
така, че в днешното да няма липси.
Препускаме по покрива на "нашето".
Огнищата ни гаснат от преструване.
Но ние знаем - миг любов е повече,
когато век живял си в съществуване.
30.05.2010
Julie
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлия Димитрова Все права защищены
