30 мая 2010 г., 21:59  

По покрива на нашето 

  Поэзия » Философская
1077 0 30

 

Животът ни изтича през мечтите

тъй неусетно, като щастливо детство.

И знаем, няма да се върнат дните,

но пак се връщаме на мястото за тръгване...

 

Все искаме да преобърнем времето.

Да влезем в него - не на пръсти.

И да заграбим всичко – вятърно

така, че в днешното да няма липси.

 

Препускаме по покрива на "нашето".
Огнищата ни гаснат, а духът ни не.
Защото знаем! Миг любов е повече,
когато век живял си в съществуване.

 

 

30.05.2010

Julie

© Юлия Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??