По покрива на нашето
Животът ни изтича през мечтите
тъй неусетно, като щастливо детство.
И знаем, няма да се върнат дните,
но пак се връщаме на мястото за тръгване.
Все искаме да преобърнем времето.
Да влезем в него - не на пръсти.
И да заграбим всичко – вятърно
така, че в днешното да няма липси.
Препускаме по покрива на "нашето".
Огнищата ни гаснат от преструване.
Но ние знаем - миг любов е повече,
когато век живял си в съществуване.
30.05.2010
Julie
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Димитрова Всички права запазени
