По първи петли
Колко е рано, за Бога! Неслучено
утрото още по дланите пари.
Бавно изтичаме с тебе в улуците.
Утре ли? Аз ще съм толкова стара,
че ще се питаш била ли съм някога
толкова истинска, твоя и млада.
Колко е рано за всичко, приятелю!
И закъсняла е всяка пощада.
Толкова късно ли стана? Фатално е.
Даже забравих, че винаги съмва.
Дъх - съвършен. А рефренът - банален е.
Първи, петлите ни будят по тъмно.
Чух ги последно, когато си тръгваше.
После замлъкнаха. Вече бях стара.
Късно ни беше за общо замръкване.
Рано - за нощните будни кошмари.
Утрото все ще се случва. Изгарящо,
някак по навик ще тича в улуците.
Съмна се пак. А сме все недогалени.
Господи, нека отново се случим!
30.03.2009 г.
Дарина Дечева
© Дарина Дечева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
великолепна поезия...
оценявам като едно от най-добрите стихотворения в сайта.
прекрасна поетеса си, мила Дарче. -
Дечева... аз бих ти писал единица - да умрат от яд тия с двоиките...
ми за подсказване, че някои и двойка пишат с правописна грешка
Дечева... и все пак "Щом си критикуван, значи си впечатляващ!" (простете не знам автора на тази хубава сентенция)
А стиха... "нека отново се случи.!" -
утрото още по дланите пари.
Прекрасно!!! -
Високо оценявам метафоричния изказ в този стих.
поздравления! -
Обичам поезията ти!
-
рефрен по късното рано...и разголване до кости...
поздрав, Даре!! -
Четох го около 10 пъти... Не му се наситих! Връщам се да го прочета, отново. Дарче, разбиваш!
-
Няма нищо по-банално от думи, коментиращи "първоизточника" на "случванията" и т.н."
А ако ги срещаме, то е, защото са повлияни от Дар4ето!
И, Дечева, да знаеш, че блестиш на небосклона сред общата "боза"!
И не само сред нея, де!!!
-
Петлите са съвършен ориентир за време!
Не ти вярвам, че са млъкнали...
Много е хубаво, Дар! -
Аз май все попадам на горещ ламаринен покрив... Клишето не ми бърка в очите, ако е написано със стил, собствен стил. Днес вече говорих за това, няма да се повтарям. Позицията ми е повече от ясна. Хубав ден, Дар!
-
Късно ни беше за общо замръкване.
Рано - за нощните будни кошмари - убийствено вярно,
но...по-скоро към Беркут. бозата тук няма нищо общо. нищо. за "случване-неслучване" ми е думата конкретно. съжалявам Дар. -
Дечева, много обичам една приказка на Бисерче - някои са тук да пишат двойки, други - стихотворения. Радвам се, че си от вторите!
-
Даринеее, Дарине... А си реклА още веднъж, че лирическата е остаряла и случването е билО, ще те намеря и тогаваааа... жална ти...
п.п. и ги оправи тия Олуци, че ми вадят очите... въпреки дублетната форма
п.п.п. казах ли колко много? не?! е сега вече казах - мнооого!!!
п.п.п.п. -
Хубавото си е хубаво!!!
-
!!!
Стиха ми идва точно на време и точно на място!
Страхотен е! -
" ... закъсняла е всяка пощада."
Страхотия е, да!!!
С удоволствие прочетох... -
Дарче, чест е за всеки, който обича поезията, да препрочита творбите ти...Всеки си казва, когато прочете нещо твое: "и аз си го мислех, можех да го напиша". Но не и по този, бих казал, удивителен начин. Добре е, че те има, тук и сега! Добре, че ми се случваш...понякога...Иво
-
Аплодисменти и от мен!
-
СТРАХОТИЯ СИ ЕЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙ!!!! Невероятно е - Аплаузи живи!
-
Красиво!!!
-
Туй май си го писала за пустата нощ
в събота срещу неделя когато
скочи напред с цял час часовника.
То време не стига дори за прозявка
та камо ли за нещо по-основно...
Но по-добре късно, отколкото (знаеш си)...
Бурни аплодисменти,Мадам!Размечтах се и се олях -
Браво, Даре!!!
-
Удоволствие си! По-често се случвай, Дарче!
-
Красиво! Моите комплименти, Дарче!
-
КОМПЛИМЕНТИ!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Това е толкоз безпощадно...Вярно,
така жестоко жегна ме...Опасно,
и толкоз близо до онова, кето сякаш
самата Тя през сълзи да е писала
в мил отговор на мойто въпросително:
"
Знам, някъде така ужасно сбърках -
уж бе Небе, а сетне... се продъни.
В сърцето си стрела сега чегъртам
и ред след ред ридая разни думи.
Уж "без да искам", но така се случи -
немирно, ненаситно Любовта ни
с мочешка страст подслаждах до накъртване,
"до дупка" изтерзах, сега е "рано" -
За милата Надежда да превърнем
Присъдата в прекрасно Изпитание...
Избързахме мечтаното да сбъднем,
не бе "нарочно", "неизбежно" стана.
Небето безпощадно се продъни
над мен... а твоето - не зная -
избягваш ме, дори и във съня ми...
(Навярно Не понасяш разкаяние)
Това Е!
Думи - не останаха
за днес...
Но все ще Има "Утре" -
Чак до "Деня Съдбовен",
(вероятно).
Денят, във който Всичко...
Почне се -
От Ново!
(Или пък, в който Всичко Тръгне...
"На Обратно"?...)"
А за оценката-това е
най-чиста проба- нечие внимание
отровено в горчивите си ядове
дотолкова, че жива е ... Похвала