30.03.2009 г., 19:46

По първи петли

1.6K 0 26

Колко е рано, за Бога! Неслучено
утрото още по дланите пари.
Бавно изтичаме с тебе в улуците.
Утре ли? Аз ще съм толкова стара,

че ще се питаш била ли съм някога
толкова истинска, твоя и млада.
Колко е рано за всичко, приятелю!
И закъсняла е всяка пощада.

Толкова късно ли стана? Фатално е.
Даже забравих, че винаги съмва.
Дъх - съвършен. А рефренът - банален е.
Първи, петлите ни будят по тъмно.

Чух ги последно, когато си тръгваше.
После замлъкнаха. Вече бях стара.
Късно ни беше за общо замръкване.
Рано - за нощните будни кошмари.

Утрото все ще се случва. Изгарящо,
някак по навик ще тича в улуците.
Съмна се пак. А сме все недогалени.
Господи, нека отново се случим!


30.03.2009 г.
Дарина Дечева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дечева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Съмна се пак. А сме все недогалени."

    Това е толкоз безпощадно...Вярно,
    така жестоко жегна ме...Опасно,
    и толкоз близо до онова, кето сякаш
    самата Тя през сълзи да е писала
    в мил отговор на мойто въпросително:
    "
    Знам, някъде така ужасно сбърках -
    уж бе Небе, а сетне... се продъни.
    В сърцето си стрела сега чегъртам
    и ред след ред ридая разни думи.

    Уж "без да искам", но така се случи -
    немирно, ненаситно Любовта ни
    с мочешка страст подслаждах до накъртване,
    "до дупка" изтерзах, сега е "рано" -

    За милата Надежда да превърнем
    Присъдата в прекрасно Изпитание...
    Избързахме мечтаното да сбъднем,
    не бе "нарочно", "неизбежно" стана.

    Небето безпощадно се продъни
    над мен... а твоето - не зная -
    избягваш ме, дори и във съня ми...
    (Навярно Не понасяш разкаяние)



    Това Е!

    Думи - не останаха
    за днес...
    Но все ще Има "Утре" -
    Чак до "Деня Съдбовен",
    (вероятно).

    Денят, във който Всичко...
    Почне се -
    От Ново!
    (Или пък, в който Всичко Тръгне...
    "На Обратно"?...)"



    А за оценката-това е
    най-чиста проба- нечие внимание
    отровено в горчивите си ядове
    дотолкова, че жива е ... Похвала

  • великолепна поезия...
    оценявам като едно от най-добрите стихотворения в сайта.
    прекрасна поетеса си, мила Дарче.
  • Дечева... аз бих ти писал единица - да умрат от яд тия с двоиките...
    ми за подсказване, че някои и двойка пишат с правописна грешка

    Дечева... и все пак "Щом си критикуван, значи си впечатляващ!" (простете не знам автора на тази хубава сентенция)
    А стиха... "нека отново се случи.!"
  • утрото още по дланите пари.
    Прекрасно!!!
  • Високо оценявам метафоричния изказ в този стих.
    поздравления!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...