По първи петли
Колко е рано, за Бога! Неслучено
утрото още по дланите пари.
Бавно изтичаме с тебе в улуците.
Утре ли? Аз ще съм толкова стара,
че ще се питаш била ли съм някога
толкова истинска, твоя и млада.
Колко е рано за всичко, приятелю!
И закъсняла е всяка пощада.
Толкова късно ли стана? Фатално е.
Даже забравих, че винаги съмва.
Дъх - съвършен. А рефренът - банален е.
Първи, петлите ни будят по тъмно.
Чух ги последно, когато си тръгваше.
После замлъкнаха. Вече бях стара.
Късно ни беше за общо замръкване.
Рано - за нощните будни кошмари.
Утрото все ще се случва. Изгарящо,
някак по навик ще тича в улуците.
Съмна се пак. А сме все недогалени.
Господи, нека отново се случим!
30.03.2009 г.
Дарина Дечева
© Дарина Дечева All rights reserved.