2 июн. 2024 г., 08:54

По пътя 4

554 0 0

           П О П Ъ Т Я 4

 

Ах,тази тайнствена,скрита,магична поанта,

апотеоз в лоното на най-важният стих,

даряваща щедро на всички куплети щипка от аромата,

що украсява шедьоврите ненадминати в поетичния стил...

 

Как да не тръгнеш по тази стръмна пътека,

която никой не знае,къде ще отведе

Духът,стрнстващ из стари завети

и търсещ за покоряване бъдещи върхове?!

 

Чудото,което се сътворява,

покачило адреналина за миг,

за което Сам Господ те вдъхновява,

помага на Духа,да покори поредния пик. 

 

Превърнал се във вечният,скитащ се пътник,

търсещ по тесни пътеки от себе си малки следи,

започваш,да откриваш частици Божествена Същност

и с тази награда по-уверено нататък по пътя вървиш...

 

16.05.2024г.гр.Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...