2.06.2024 г., 8:54

По пътя 4

549 0 0

           П О П Ъ Т Я 4

 

Ах,тази тайнствена,скрита,магична поанта,

апотеоз в лоното на най-важният стих,

даряваща щедро на всички куплети щипка от аромата,

що украсява шедьоврите ненадминати в поетичния стил...

 

Как да не тръгнеш по тази стръмна пътека,

която никой не знае,къде ще отведе

Духът,стрнстващ из стари завети

и търсещ за покоряване бъдещи върхове?!

 

Чудото,което се сътворява,

покачило адреналина за миг,

за което Сам Господ те вдъхновява,

помага на Духа,да покори поредния пик. 

 

Превърнал се във вечният,скитащ се пътник,

търсещ по тесни пътеки от себе си малки следи,

започваш,да откриваш частици Божествена Същност

и с тази награда по-уверено нататък по пътя вървиш...

 

16.05.2024г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....