2 jun 2024, 8:54

По пътя 4

553 0 0

           П О П Ъ Т Я 4

 

Ах,тази тайнствена,скрита,магична поанта,

апотеоз в лоното на най-важният стих,

даряваща щедро на всички куплети щипка от аромата,

що украсява шедьоврите ненадминати в поетичния стил...

 

Как да не тръгнеш по тази стръмна пътека,

която никой не знае,къде ще отведе

Духът,стрнстващ из стари завети

и търсещ за покоряване бъдещи върхове?!

 

Чудото,което се сътворява,

покачило адреналина за миг,

за което Сам Господ те вдъхновява,

помага на Духа,да покори поредния пик. 

 

Превърнал се във вечният,скитащ се пътник,

търсещ по тесни пътеки от себе си малки следи,

започваш,да откриваш частици Божествена Същност

и с тази награда по-уверено нататък по пътя вървиш...

 

16.05.2024г.гр.Свищов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...