26 июл. 2024 г., 12:49

По пътя 44

328 0 0

         П О   П Ъ Т Я   44

 

Бера спомени,горчиви и сладки

за днескашното ни специално меню

на Живота пълен с Мерзост и Щастие,

във вечното ни Причинно-Следствено Дежа вю.

 

Напъва ме плач,на смях ме избива

по тая стръмна,трънлива пътека,

водеща към нивата с крушата крива,

под която малкият син помага на мързеливия батко, нищо да прави полека.

 

Метафората ме качва на платото,

където умната,мързелива снаха

справедливо раздава нарядите

на свекърва и свекър за реда,по който да носят вода!

 

Умните Технологии в ръцете на подмолните,хитрите

разпалват и днес безсмислените войни,

с измислени поводи и скрити причини

продължаваме към Светлото Бъдеще,с кръгом напред да вървим...

 

28.05.2024г.гр.Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...