26.07.2024 г., 12:49

По пътя 44

325 0 0

         П О   П Ъ Т Я   44

 

Бера спомени,горчиви и сладки

за днескашното ни специално меню

на Живота пълен с Мерзост и Щастие,

във вечното ни Причинно-Следствено Дежа вю.

 

Напъва ме плач,на смях ме избива

по тая стръмна,трънлива пътека,

водеща към нивата с крушата крива,

под която малкият син помага на мързеливия батко, нищо да прави полека.

 

Метафората ме качва на платото,

където умната,мързелива снаха

справедливо раздава нарядите

на свекърва и свекър за реда,по който да носят вода!

 

Умните Технологии в ръцете на подмолните,хитрите

разпалват и днес безсмислените войни,

с измислени поводи и скрити причини

продължаваме към Светлото Бъдеще,с кръгом напред да вървим...

 

28.05.2024г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...