7 февр. 2007 г., 11:29

По пътя

1.1K 0 7
По пътя

FALLEN & balrog

Срещнах те по пътя прашен,
отчаяна, захвърлена, без дрехи,
погледът ти беше мътен и уплашен,
ти плачеше самотно и търсеше утеха.


Намери ме по пътя на моята съдба,
ръка подаде ми и изтръпнах цяла.
Не те познах веднага, но силната ръка,
накара болката във мен да бъде спряна.


Искам сърцето ти отново да живее,
да захвърли булото на вечната тъга,
пак усмивка на лицето да изгрее
и да възвърнеш нежната си красота.


Спаси душата с малко топлина.
Скитница за обич до скоро бях.
Готова съм, да приема твоята ръка
и да върна предишния си смях...


Ела, до мен, тялото ти да загърна,
ще погаля после прашната коса!
Ела, трябва силно да те прегърна
и с целувка да ти вдъхна пак душа!

Нека прегърнати за мъничко да постоим,
да гледаме, как се усмихват ярките звезди
Не искам да говорим, просто ще мълчим
и заедно по пътя, живота ни да продължи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Матеева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мая,сега ще кажа позицията си.
    Значи героите са сами,самотни.Намират се и тогава стават силни,защото са заедно и защото ще откриват вечността...
    Дано да съм отговорила на въпроса ти и мерси,че го зададе..
    На всички Вас... Благодаря от моето и от името на поета
  • Поздрави!
  • а аз мисля, че е объркано, защото мислите са хаотични. Двата лирически героя хем са плахи и самотни, хем в същото време са силни. Как трябва тогава да се разбира? Значи ли, че самотността и плахостта са били само поза или капан за другия. Копнежа къ взаимност само мечта ли е, химера някаква или искане. Кажи наистина?!
  • Хубаво е!
  • И на мен много ми харесва!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...