Feb 7, 2007, 11:29 AM

По пътя

  Poetry
1.1K 0 7
По пътя

FALLEN & balrog

Срещнах те по пътя прашен,
отчаяна, захвърлена, без дрехи,
погледът ти беше мътен и уплашен,
ти плачеше самотно и търсеше утеха.


Намери ме по пътя на моята съдба,
ръка подаде ми и изтръпнах цяла.
Не те познах веднага, но силната ръка,
накара болката във мен да бъде спряна.


Искам сърцето ти отново да живее,
да захвърли булото на вечната тъга,
пак усмивка на лицето да изгрее
и да възвърнеш нежната си красота.


Спаси душата с малко топлина.
Скитница за обич до скоро бях.
Готова съм, да приема твоята ръка
и да върна предишния си смях...


Ела, до мен, тялото ти да загърна,
ще погаля после прашната коса!
Ела, трябва силно да те прегърна
и с целувка да ти вдъхна пак душа!

Нека прегърнати за мъничко да постоим,
да гледаме, как се усмихват ярките звезди
Не искам да говорим, просто ще мълчим
и заедно по пътя, живота ни да продължи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Матеева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мая,сега ще кажа позицията си.
    Значи героите са сами,самотни.Намират се и тогава стават силни,защото са заедно и защото ще откриват вечността...
    Дано да съм отговорила на въпроса ти и мерси,че го зададе..
    На всички Вас... Благодаря от моето и от името на поета
  • Поздрави!
  • а аз мисля, че е объркано, защото мислите са хаотични. Двата лирически героя хем са плахи и самотни, хем в същото време са силни. Как трябва тогава да се разбира? Значи ли, че самотността и плахостта са били само поза или капан за другия. Копнежа къ взаимност само мечта ли е, химера някаква или искане. Кажи наистина?!
  • Хубаво е!
  • И на мен много ми харесва!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...