По пътя
FALLEN & balrog
Срещнах те по пътя прашен,
отчаяна, захвърлена, без дрехи,
погледът ти беше мътен и уплашен,
ти плачеше самотно и търсеше утеха.
Намери ме по пътя на моята съдба,
ръка подаде ми и изтръпнах цяла.
Не те познах веднага, но силната ръка,
накара болката във мен да бъде спряна.
Искам сърцето ти отново да живее,
да захвърли булото на вечната тъга,
пак усмивка на лицето да изгрее
и да възвърнеш нежната си красота.
Спаси душата с малко топлина.
Скитница за обич до скоро бях.
Готова съм, да приема твоята ръка
и да върна предишния си смях...
Ела, до мен, тялото ти да загърна,
ще погаля после прашната коса!
Ела, трябва силно да те прегърна
и с целувка да ти вдъхна пак душа!
Нека прегърнати за мъничко да постоим,
да гледаме, как се усмихват ярките звезди
Не искам да говорим, просто ще мълчим
и заедно по пътя, живота ни да продължи.
© Александра Матеева All rights reserved.
