7 feb 2007, 11:29

По пътя

  Poesía
1.1K 0 7
По пътя

FALLEN & balrog

Срещнах те по пътя прашен,
отчаяна, захвърлена, без дрехи,
погледът ти беше мътен и уплашен,
ти плачеше самотно и търсеше утеха.


Намери ме по пътя на моята съдба,
ръка подаде ми и изтръпнах цяла.
Не те познах веднага, но силната ръка,
накара болката във мен да бъде спряна.


Искам сърцето ти отново да живее,
да захвърли булото на вечната тъга,
пак усмивка на лицето да изгрее
и да възвърнеш нежната си красота.


Спаси душата с малко топлина.
Скитница за обич до скоро бях.
Готова съм, да приема твоята ръка
и да върна предишния си смях...


Ела, до мен, тялото ти да загърна,
ще погаля после прашната коса!
Ела, трябва силно да те прегърна
и с целувка да ти вдъхна пак душа!

Нека прегърнати за мъничко да постоим,
да гледаме, как се усмихват ярките звезди
Не искам да говорим, просто ще мълчим
и заедно по пътя, живота ни да продължи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Матеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мая,сега ще кажа позицията си.
    Значи героите са сами,самотни.Намират се и тогава стават силни,защото са заедно и защото ще откриват вечността...
    Дано да съм отговорила на въпроса ти и мерси,че го зададе..
    На всички Вас... Благодаря от моето и от името на поета
  • Поздрави!
  • а аз мисля, че е объркано, защото мислите са хаотични. Двата лирически героя хем са плахи и самотни, хем в същото време са силни. Как трябва тогава да се разбира? Значи ли, че самотността и плахостта са били само поза или капан за другия. Копнежа къ взаимност само мечта ли е, химера някаква или искане. Кажи наистина?!
  • Хубаво е!
  • И на мен много ми харесва!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...