Tajnata_Kralica (Александра Матеева)
152 235
7 feb 2007, 11:29

По пътя 

  Poesía
843 0 7
По пътя

FALLEN & balrog

Срещнах те по пътя прашен,
отчаяна, захвърлена, без дрехи,
погледът ти беше мътен и уплашен,
ти плачеше самотно и търсеше утеха.

Намери ме по пътя на моята съдба,
ръка подаде ми и изтръпнах цяла.
Не те познах веднага, но силната ръка,
накара болката във мен да бъде спряна.

Искам сърцето ти отново да живее,
да захвърли булото на вечната тъга,
пак усмивка на лицето да изгрее
и да възвърнеш нежната си красота.

Спаси душата с малко топлина.
Скитница за обич до скоро бях.
Готова съм, да приема твоята ръка
и да върна предишния си смях...

Ела, до мен, тялото ти да загърна,
ще погаля после прашната коса!
Ела, трябва силно да те прегърна
и с целувка да ти вдъхна пак душа!

Нека прегърнати за мъничко да постоим,
да гледаме, как се усмихват ярките звезди
Не искам да говорим, просто ще мълчим
и заедно по пътя, живота ни да продължи.

© Александра Матеева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мая,сега ще кажа позицията си.
    Значи героите са сами,самотни.Намират се и тогава стават силни,защото са заедно и защото ще откриват вечността...
    Дано да съм отговорила на въпроса ти и мерси,че го зададе..
    На всички Вас... Благодаря от моето и от името на поета
  • Поздрави!
  • а аз мисля, че е объркано, защото мислите са хаотични. Двата лирически героя хем са плахи и самотни, хем в същото време са силни. Как трябва тогава да се разбира? Значи ли, че самотността и плахостта са били само поза или капан за другия. Копнежа къ взаимност само мечта ли е, химера някаква или искане. Кажи наистина?!
  • Хубаво е!
  • И на мен много ми харесва!
  • Хубав стих!
    Поздрав мила!
  • И на мен!.........
Propuestas
: ??:??