По пътя
По баира поскърцва двуколката...
Теглят я старите спомени...
с очи - приковани в Отвъдното,
с копита - до болка изронени.
Странно пее под спиците камъкът!
Пясъкът в ритлите - мърка.
А до мене, забравен на капрата,
под мустак - камшикът похърква.
Пътечка - като пепелянка,
ту се скрие, ту пак се покаже...
Ще трябва и пеш да походя.
С пот и кръв тази пръст да помажа.
Когато за отдих поседна
покрай някоя дива лозница,
да си зобна слънчева сила,
да си гребна и шепа водица.
Нищо, че нямам голяма талига -
да я пълня с имане по пътя...
Една здрава десница ми стига
и на спомена - повода пъстър!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Петрова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
