По пътя

15 нояб. 2020 г., 21:37

Поэзия » Философская

495 0 2

По баира поскърцва двуколката...

Теглят я старите спомени...

с очи - приковани в Отвъдното,

с копита - до болка изронени.

Странно пее под спиците камъкът!

Пясъкът в ритлите - мърка.

А до мене, забравен на капрата,

под мустак - камшикът похърква.

Пътечка - като пепелянка,

ту се скрие, ту пак се покаже...

Ще трябва и пеш да походя.

С пот и кръв тази пръст да помажа.

Когато за отдих поседна

покрай някоя дива лозница,

да си зобна слънчева сила,

да си гребна и шепа водица.

Нищо, че нямам голяма талига -

да я пълня с имане по пътя...

Една здрава десница ми стига

и на спомена - повода пъстър!

Произведение участвует в конкурсе:

gamarima (Маргарита Петрова)

2020-12-09T19:30:23+02:00

Радвам се,че са доловени посланията ми!
anabel7 (Албена Димитрова)

2020-12-09T00:56:41+02:00

Марги, едно смирение и тиха мъдрост излъчва стихът ти, които много ми допаднаха. Успех в конкурса!