gamarima (Маргарита Петрова)
123 341
15.11.2020 г., 21:37 ч.

По пътя 

  Поезия » Философска
494 0 2

По баира поскърцва двуколката...

Теглят я старите спомени...

с очи - приковани в Отвъдното,

с копита - до болка изронени.

Странно пее под спиците камъкът!

Пясъкът в ритлите - мърка.

А до мене, забравен на капрата,

под мустак - камшикът похърква.

Пътечка - като пепелянка,

ту се скрие, ту пак се покаже...

Ще трябва и пеш да походя.

С пот и кръв тази пръст да помажа.

Когато за отдих поседна

покрай някоя дива лозница,

да си зобна слънчева сила,

да си гребна и шепа водица.

Нищо, че нямам голяма талига -

да я пълня с имане по пътя...

Една здрава десница ми стига

и на спомена - повода пъстър!

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Не се оплаквай, че не си получил това, което искаш - бъди благодарен, че не си получил това, което заслужаваш »

18 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??