gamarima (Маргарита Петрова) gamarima (Маргарита Петрова)
7 123
Nov 15, 2020, 9:37 PM

По пътя

1.1K 0 2

По баира поскърцва двуколката...

Теглят я старите спомени...

с очи - приковани в Отвъдното,

с копита - до болка изронени.

Странно пее под спиците камъкът!

Пясъкът в ритлите - мърка.

А до мене, забравен на капрата,

под мустак - камшикът похърква.

Пътечка - като пепелянка,

ту се скрие, ту пак се покаже...

Ще трябва и пеш да походя.

С пот и кръв тази пръст да помажа.

Когато за отдих поседна

покрай някоя дива лозница,

да си зобна слънчева сила,

да си гребна и шепа водица.

Нищо, че нямам голяма талига -

да я пълня с имане по пътя...

Една здрава десница ми стига

и на спомена - повода пъстър!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Петрова All rights reserved.

The work is a contestant:

Не се оплаквай, че не си получил това, което искаш - бъди благодарен, че не си получил това, което заслужаваш

18 place

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0