Не помня точно как се запознахме,
но помня още топлия ти глас,
край клоните на старата черница,
по пътя между Варна и Бургас.
Усещах как земята се разтваря
и как препускаха в гърдите ми коне,
със гриви от настръхнали стърнища.
И с конски впряг от млади ветрове.
Аз бях тогава сигурно слънчасал…
Пиян вървях до теб – като дъга,
макар да си представях, че съм рицар,
а ти до мене – майска синева! ...