Jun 19, 2024, 11:05 AM

По пътя между Варна и Бургас

  Poetry » Love
391 0 1

Не помня точно как се запознахме,
но помня още топлия ти глас,
край клоните на старата черница,
по пътя между Варна и Бургас.
Усещах как земята се разтваря
и как препускаха в гърдите ми коне,
със гриви от настръхнали стърнища.
И с конски впряг от млади ветрове.
Аз бях тогава сигурно слънчасал…
Пиян вървях до теб – като дъга,
макар да си представях, че съм рицар,
а ти до мене – майска синева!
… Години оттогава се събуждам,
щом чуя в мрака първите петли.
Сърцето ми на рана се превръща.
И тази рана почва да кърви…
От спомени… Усмивки и обиди…
От гневни думи. И добри очи.
Дълбоко в мене раната притихва.
Но още продължава да кърви…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ревов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...