По пътя на слънцето

19 апр. 2009 г., 22:54

Поэзия

439 0 2

Писано от една влюбена ученичка преди повече от 20 години...

От изток сутрин слънцето изгрява,

на запад вечер бавно то клони...

Да тръгнем в неговия път небесен

до тебе аз, до мене ти.

Във свежест ще ни облече зората,

ще тръгнем бодри в утринния път.

Какво ли ще ни поднесе съдбата

в безкрайния небесен кръстопът?

И там ще срещнем бъдещи познати,

които също търсят през деня

най-хубавия залез над земята,

до който да достигнат вечерта.

И ний ще търсим хорската вежливост,

и нежността, и нежните слова

и ще вървиме все напред със тебе

по бялата пътека, с любовта...

От изток сутрин слънцето изгрява,

на запад вечер бавно то клони...

Дано да извървиме пътя двама -

до тебе аз, до мене ти.

fena73 (Станимир Власакиев)

2009-04-28T20:39:32+03:00

Ако имаш муза и продължиш да пишеш...хм,хм...ще се получи страОтно!!!Дерзай! Поздрави!
gretenceto (Грета Маркова)

2009-04-20T11:03:42+03:00

Много добро!
А какво стана с мечтите на тази ученичка?