19 abr 2009, 22:54

По пътя на слънцето 

  Poesía
417 0 2

Писано от една влюбена ученичка преди повече от 20 години...

 

От изток сутрин слънцето изгрява,

на запад вечер бавно то клони...

Да тръгнем в неговия път небесен

до тебе аз, до мене ти.

 

Във свежест ще ни облече зората,

ще тръгнем бодри в утринния път.

Какво ли ще ни поднесе съдбата

в безкрайния небесен кръстопът?

 

И там ще срещнем бъдещи познати,

които също търсят през деня

най-хубавия залез над земята,

до който да достигнат вечерта.

 

И ний ще търсим хорската вежливост,

и нежността, и нежните слова

и ще вървиме все напред със тебе

по бялата пътека, с любовта...

 

От изток сутрин слънцето изгрява,

на запад вечер бавно то клони...

Дано да извървиме пътя двама -

до тебе аз, до мене ти.

© Станислава Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??