Писано от една влюбена ученичка преди повече от 20 години...
От изток сутрин слънцето изгрява,
на запад вечер бавно то клони...
Да тръгнем в неговия път небесен
до тебе аз, до мене ти.
Във свежест ще ни облече зората,
ще тръгнем бодри в утринния път.
Какво ли ще ни поднесе съдбата
в безкрайния небесен кръстопът?
И там ще срещнем бъдещи познати,
които също търсят през деня
най-хубавия залез над земята, ...