По пътя на слънцето
Писано от една влюбена ученичка преди повече от 20 години...
От изток сутрин слънцето изгрява,
на запад вечер бавно то клони...
Да тръгнем в неговия път небесен
до тебе аз, до мене ти.
Във свежест ще ни облече зората,
ще тръгнем бодри в утринния път.
Какво ли ще ни поднесе съдбата
в безкрайния небесен кръстопът?
И там ще срещнем бъдещи познати,
които също търсят през деня
най-хубавия залез над земята,
до който да достигнат вечерта.
И ний ще търсим хорската вежливост,
и нежността, и нежните слова
и ще вървиме все напред със тебе
по бялата пътека, с любовта...
От изток сутрин слънцето изгрява,
на запад вечер бавно то клони...
Дано да извървиме пътя двама -
до тебе аз, до мене ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Христова Всички права запазени
