По Ралин
Простаци, простаци, под път и над пътя -
с големи мераци и с малко отвътре.
Че кухи, главите, на гребена плуват.
За почва ги питай? Съвсем се надуват.
Дори и да бягаш, дори да се криеш,
простакът те стяга, че малко сме ние,
които си хвърляме фаса във коша,
които усърдно се трудим за гроша.
Затуй, мои братя по род и държава,
не клякайте, моля, на участ такава.
Че тиквите пръскат и тиквено семе.
С цветя да поръсим, дано да поеме...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миглена Миткова Все права защищены
