10 нояб. 2009 г., 16:46

По-различно за човека

625 0 1

Замислих се случайно,

неволно и напразно,

за всичките излишни,

оцапани и смешни

тревоги и неволи

на "просто всички хора"

в житейските им роли.

 

Дали ще е безумие

на несподелено влюбения,

ужасно мъчно чакане

в часовниково тракане,

дали ще е от времето,

на битовото - бремето

или от суетата,

борбата със тълпата,

ще липсва ли приятел

и смях, доброжелател,

или пък прости средства

за огънче, закуска,

но винаги намира

човекът, без да спира,

проблем за своето време,

да пъшка и да стене.

 

И сам завоалира,

за да ре-акостира

(отново) при проблема,

се връща в стара сцена.

 

Просто такава се оказва

човешката присъда,

награда, философия.

И в най-ясното слънце

на пролетния чар,

човекът пак си търси

тревога и товар.

И винаги намира.

 

 

 

26.09.2009г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Кънчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...