10 нояб. 2009 г., 16:46

По-различно за човека

622 0 1

Замислих се случайно,

неволно и напразно,

за всичките излишни,

оцапани и смешни

тревоги и неволи

на "просто всички хора"

в житейските им роли.

 

Дали ще е безумие

на несподелено влюбения,

ужасно мъчно чакане

в часовниково тракане,

дали ще е от времето,

на битовото - бремето

или от суетата,

борбата със тълпата,

ще липсва ли приятел

и смях, доброжелател,

или пък прости средства

за огънче, закуска,

но винаги намира

човекът, без да спира,

проблем за своето време,

да пъшка и да стене.

 

И сам завоалира,

за да ре-акостира

(отново) при проблема,

се връща в стара сцена.

 

Просто такава се оказва

човешката присъда,

награда, философия.

И в най-ясното слънце

на пролетния чар,

човекът пак си търси

тревога и товар.

И винаги намира.

 

 

 

26.09.2009г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Кънчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...