Nov 10, 2009, 4:46 PM

По-различно за човека

  Poetry » Other
623 0 1

Замислих се случайно,

неволно и напразно,

за всичките излишни,

оцапани и смешни

тревоги и неволи

на "просто всички хора"

в житейските им роли.

 

Дали ще е безумие

на несподелено влюбения,

ужасно мъчно чакане

в часовниково тракане,

дали ще е от времето,

на битовото - бремето

или от суетата,

борбата със тълпата,

ще липсва ли приятел

и смях, доброжелател,

или пък прости средства

за огънче, закуска,

но винаги намира

човекът, без да спира,

проблем за своето време,

да пъшка и да стене.

 

И сам завоалира,

за да ре-акостира

(отново) при проблема,

се връща в стара сцена.

 

Просто такава се оказва

човешката присъда,

награда, философия.

И в най-ясното слънце

на пролетния чар,

човекът пак си търси

тревога и товар.

И винаги намира.

 

 

 

26.09.2009г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Кънчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...