10.11.2009 г., 16:46

По-различно за човека

619 0 1

Замислих се случайно,

неволно и напразно,

за всичките излишни,

оцапани и смешни

тревоги и неволи

на "просто всички хора"

в житейските им роли.

 

Дали ще е безумие

на несподелено влюбения,

ужасно мъчно чакане

в часовниково тракане,

дали ще е от времето,

на битовото - бремето

или от суетата,

борбата със тълпата,

ще липсва ли приятел

и смях, доброжелател,

или пък прости средства

за огънче, закуска,

но винаги намира

човекът, без да спира,

проблем за своето време,

да пъшка и да стене.

 

И сам завоалира,

за да ре-акостира

(отново) при проблема,

се връща в стара сцена.

 

Просто такава се оказва

човешката присъда,

награда, философия.

И в най-ясното слънце

на пролетния чар,

човекът пак си търси

тревога и товар.

И винаги намира.

 

 

 

26.09.2009г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...