По релсите на времето
По релсите върви момиче.
А релсите обрасли с бурени,-
забравени от хора и от влакове,-
потънали във храстите,ненужни.
А някога момчета и момичета,
запретваха ръкави и със сила
във бъдещето кирките забиваха.
Защото тук ще има линия.
Защото влаковете ще минават!
Така и стана.
Тежкият локомотив проби скалите.
Момчета и момичета го гледаха...
И викаха,и плачеха от радост...
Днес релсите едва личат,
забравени от хора и от влакове,-
потънали във храстите,ненужни...
По релсите върви момиче.
А релсите обрасли с бурени,-
забравени от хора и от влакове,-
потънали във храстите,ненужни.
А някога момчета и момичета,
запретваха ръкави и със сила
във бъдещето кирките забиваха.
Защото тук ще има линия.
Защото влаковете ще минават!
Така и стана.
Тежкият локомотив проби скалите.
Момчета и момичета го гледаха...
И викаха,и плачеха от радост...
Днес релсите едва личат,
забравени от хора и от влакове,-
потънали във храстите,ненужни...
По релсите върви момиче.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены
Това ти стихо ме върна назад във времето и в моето детство... Стана ми много приятно! Благодаря ти.
