21.04.2006 г., 19:48 ч.

По релсите на времето 

  Поезия
1320 0 11
По релсите върви момиче.
А релсите обрасли с бурени,-
забравени от хора и от влакове,-
потънали във храстите,ненужни.

А някога момчета и момичета,
запретваха ръкави и със сила
във бъдещето кирките забиваха.
Защото тук ще има линия.
Защото влаковете ще минават!
Така и стана.
Тежкият локомотив проби скалите.
Момчета и момичета го гледаха...
И викаха,и плачеха от радост...

Днес релсите едва личат,
забравени от хора и от влакове,-
потънали във храстите,ненужни...
По релсите върви момиче.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прозвуча ми силно, по Вапцаровски, и сама не зная защо...
    Браво, Хенри!!!
  • Поздравления отново, Ясене!
  • Да напомня за себе си и аз... Това ти стихо ме върна назад във времето и в моето детство... Стана ми много приятно! Благодаря ти.
  • А...Браво!
    Докосна ме!
  • Благодаря на всички,които сте прочели тези редове!!!Багодаря наистина!Ханк
  • "Днес релсите едва личат,
    забравени от хора и от влакове,-
    потънали във храстите,ненужни...
    По релсите върви момиче."
    Хубава картина си обрисувал!
    Браво!

  • Напомня ми за нещо от детството , което уж съм забравила , а ме буди понякога...Красиво и латентно!Браво!
  • henryoliver, не знам дали в същност ти влагаш тозаи смисъл, който аз винаги намирам в твоите произведения, но винаги след прочите им плача и винаги за мен 6-та е недостатачна, за да те оценя
  • Браво, Ясене ! Идея,реализация...Отлично!!!
  • Искрен поздрав!
  • Страхотно е Нямам думи! Само цифрата 6!
Предложения
: ??:??