17 февр. 2008 г., 09:13

По ръба

947 1 10
По ръба

Виж ме, майко мила,
сега погледни си сина
и защо ли си ме родила,
в този ад да горя.

Че мразя всичко и всеки,
ненавиждам човешката помия,
съблякох розовите дрехи,
гол с демоните се бия.

Любов и вяра отдавна умрели,
смачках лигава илюзия,
прегазих фалшиви химери,
разкъсах цялата конфузия.

И навивам газта с омраза,
в цилиндрите ярост гори,
под каската черна проказа,
бяс във ауспуха бучи.

И се нося по ръба на пропастта,
с ужасна отрова пълна душата,
следвам си проклетата съдба,
навигатор ми е сатаната.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алекс учо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много болка си насъбрал, за да пишеш така!
    Поздрав!
  • Ти си...
  • ААА, батка пази си клетките (нервните) те не се възтановяват! Пък от друга страна, я си го изкарай на мотора, че дано ти олекне. Силно си го написал, ама много гняв бе Алекс, а добър човек си иначе - недей някой ще те помисли за много...палав ей! Браво за стха все пак як е!
  • Болка, бунт...успокой се, всичко е временно, Алекс...Силен стих!
  • Страшно е да проклинаш майка си!Тя ти е дала живот.Мрачно стихотворение...(може би си жертва на прилог)

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....