alex_ucho (Алекс учо)
242 1026
Feb 17, 2008, 9:13 AM

По ръба 

  Poetry » Other
745 1 10
По ръба

Виж ме, майко мила,
сега погледни си сина
и защо ли си ме родила,
в този ад да горя.

Че мразя всичко и всеки,
ненавиждам човешката помия,
съблякох розовите дрехи,
гол с демоните се бия.

Любов и вяра отдавна умрели,
смачках лигава илюзия,
прегазих фалшиви химери,
разкъсах цялата конфузия.

И навивам газта с омраза,
в цилиндрите ярост гори,
под каската черна проказа,
бяс във ауспуха бучи.

И се нося по ръба на пропастта,
с ужасна отрова пълна душата,
следвам си проклетата съдба,
навигатор ми е сатаната.

© Алекс учо All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много болка си насъбрал, за да пишеш така!
    Поздрав!
  • Ти си...
  • ААА, батка пази си клетките (нервните) те не се възтановяват! Пък от друга страна, я си го изкарай на мотора, че дано ти олекне. Силно си го написал, ама много гняв бе Алекс, а добър човек си иначе - недей някой ще те помисли за много...палав ей! Браво за стха все пак як е!
  • Болка, бунт...успокой се, всичко е временно, Алекс...Силен стих!
  • Страшно е да проклинаш майка си!Тя ти е дала живот.Мрачно стихотворение...(може би си жертва на прилог)
  • Силни и тежки са думите, отправени към майката, а всъщност знаем, че
    "Живота е такъв, какъвто си го направим"!
    Поздравчета!
  • Алекс! Бунтарството е тежка, но толкова сладка Човешка природа Не спирай! Бръммммммм
  • Тъжно,но толкова ми хареса!Поздрав!
  • Като ураган прииждащ, дано не дойде!!!
    Поздравления!!!
  • Много мрачно и много искрено.
    Звучи като тъжна изповед.
    Дано да е мимолетно настроение.
    Усмивки за теб, Алекс!
Random works
: ??:??