По ръба
Виж ме, майко мила,
сега погледни си сина
и защо ли си ме родила,
в този ад да горя.
Че мразя всичко и всеки,
ненавиждам човешката помия,
съблякох розовите дрехи,
гол с демоните се бия.
Любов и вяра отдавна умрели,
смачках лигава илюзия,
прегазих фалшиви химери,
разкъсах цялата конфузия.
И навивам газта с омраза,
в цилиндрите ярост гори,
под каската черна проказа,
бяс във ауспуха бучи.
И се нося по ръба на пропастта,
с ужасна отрова пълна душата,
следвам си проклетата съдба,
навигатор ми е сатаната.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алекс учо Всички права запазени