По силата на навика...

2 авг. 2008 г., 16:00

Поэзия » Философская

5.0 / 19

1067 0 29

Тези жълти цветя покрай пътя
всяка сутрин ми махат усмихнати.
Пак си представям, че си тръгвам
от твоя свят съвсем, завинаги...
От твоя свят съвсем, завинаги
душата ми отдавна излетяла е.
И в полунавик, в полуистина
край тебе вегетирам тялом.
Край тебе вегетирам тялом,
със вече осъзнато притеснение,
че от компромиси и чакане
крилете, дето имах закърнели са. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Ще взема спомените с мен
Новогодняя сказка о трех сестрицах

Сказку о троих сестрицах, О прекраснейших девицах. Рассказать хочу вам я, Так что, слушайте, друзья!...
***

Ушла... на поисках себя. Забыла взять все лишние обманы, фальшивые «я буду же всегда», дешевые, невы...
В мире снов

По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...

Ещё произведения »