2 ago 2008, 16:00

По силата на навика...

1.2K 0 29
 

Тези жълти цветя покрай пътя

всяка сутрин ми махат усмихнати.

Пак си представям, че си тръгвам

от твоя свят съвсем, завинаги...

 

От твоя свят съвсем, завинаги

душата ми отдавна излетяла е.

И в полунавик, в полуистина

край тебе вегетирам тялом.

 

Край тебе вегетирам тялом,

със вече осъзнато притеснение,

че от компромиси и чакане

крилете, дето имах закърнели са.

 

Крилете, дето имах закърнели са...

Какво е да летиш - забравих го.

И затова и пак, и междувременно

завръщам се. По силата на навика...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Доче!
  • Натъжи ме..., но това е силната поезия! Браво, Доче! Прегръдки!!!
  • Боже...колко си истинска...точна и до болка...тъжна...
    и винаги ме разплакваш...политай, мила Доче...бързо и нависоко...
    великолепен стих...вълнуващ...докосна ме...с много обич, прекрасна.
  • Има и такива навици, хирургическата намеса е спешна при теб. Крилете изпъни и напред и нагоре,Дочке. Написала си невероятна истина с толкова красив строеж. Комплименти.
  • Правят се неща по навик с надеждата, че всеки път ще става по-добре. Дори и да не се получава винаги, годините и навка те карат да проявиш разбиране (да се примиряваш) с обстоятелства, които може и да на са ти по душа. Няма как, може би е по - добре човек, малко опърничав до нас но... нашия човек, отколкото скока в непознатото - знам ли и аз кое е по - добре. Стихът е убийствен обаче. Комплименти Доче.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...