2 ago 2008, 16:00

По силата на навика...

1.2K 0 29
 

Тези жълти цветя покрай пътя

всяка сутрин ми махат усмихнати.

Пак си представям, че си тръгвам

от твоя свят съвсем, завинаги...

 

От твоя свят съвсем, завинаги

душата ми отдавна излетяла е.

И в полунавик, в полуистина

край тебе вегетирам тялом.

 

Край тебе вегетирам тялом,

със вече осъзнато притеснение,

че от компромиси и чакане

крилете, дето имах закърнели са.

 

Крилете, дето имах закърнели са...

Какво е да летиш - забравих го.

И затова и пак, и междувременно

завръщам се. По силата на навика...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Доче!
  • Натъжи ме..., но това е силната поезия! Браво, Доче! Прегръдки!!!
  • Боже...колко си истинска...точна и до болка...тъжна...
    и винаги ме разплакваш...политай, мила Доче...бързо и нависоко...
    великолепен стих...вълнуващ...докосна ме...с много обич, прекрасна.
  • Има и такива навици, хирургическата намеса е спешна при теб. Крилете изпъни и напред и нагоре,Дочке. Написала си невероятна истина с толкова красив строеж. Комплименти.
  • Правят се неща по навик с надеждата, че всеки път ще става по-добре. Дори и да не се получава винаги, годините и навка те карат да проявиш разбиране (да се примиряваш) с обстоятелства, които може и да на са ти по душа. Няма как, може би е по - добре човек, малко опърничав до нас но... нашия човек, отколкото скока в непознатото - знам ли и аз кое е по - добре. Стихът е убийствен обаче. Комплименти Доче.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....