2 ago 2008, 16:00

По силата на навика... 

  Poesía » Filosófica
1079 0 29
Тези жълти цветя покрай пътя
всяка сутрин ми махат усмихнати.
Пак си представям, че си тръгвам
от твоя свят съвсем, завинаги...
От твоя свят съвсем, завинаги
душата ми отдавна излетяла е.
И в полунавик, в полуистина
край тебе вегетирам тялом.
Край тебе вегетирам тялом,
със вече осъзнато притеснение,
че от компромиси и чакане
крилете, дето имах закърнели са. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??