Довереница (Дочка Василева) Довереница (Дочка Василева)
99 499
Aug 2, 2008, 4:00 PM

По силата на навика...

1.2K 0 29
 

Тези жълти цветя покрай пътя

всяка сутрин ми махат усмихнати.

Пак си представям, че си тръгвам

от твоя свят съвсем, завинаги...

 

От твоя свят съвсем, завинаги

душата ми отдавна излетяла е.

И в полунавик, в полуистина

край тебе вегетирам тялом.

 

Край тебе вегетирам тялом,

със вече осъзнато притеснение,

че от компромиси и чакане

крилете, дето имах закърнели са.

 

Крилете, дето имах закърнели са...

Какво е да летиш - забравих го.

И затова и пак, и междувременно

завръщам се. По силата на навика...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Love (Ванина)
    Love (Ванина)
    Доче!
  • Индиана (Криси)
    Индиана (Криси)
    Натъжи ме..., но това е силната поезия! Браво, Доче! Прегръдки!!!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Боже...колко си истинска...точна и до болка...тъжна...
    и винаги ме разплакваш...политай, мила Доче...бързо и нависоко...
    великолепен стих...вълнуващ...докосна ме...с много обич, прекрасна.
  • ПРИМАВЕРА (Татяна)
    ПРИМАВЕРА (Татяна)
    Има и такива навици, хирургическата намеса е спешна при теб. Крилете изпъни и напред и нагоре,Дочке. Написала си невероятна истина с толкова красив строеж. Комплименти.
  • Napolitano (Валентин Желязков)
    Napolitano (Валентин Желязков)
    Правят се неща по навик с надеждата, че всеки път ще става по-добре. Дори и да не се получава винаги, годините и навка те карат да проявиш разбиране (да се примиряваш) с обстоятелства, които може и да на са ти по душа. Няма как, може би е по - добре човек, малко опърничав до нас но... нашия човек, отколкото скока в непознатото - знам ли и аз кое е по - добре. Стихът е убийствен обаче. Комплименти Доче.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0