2.08.2008 г., 16:00 ч.

По силата на навика... 

  Поезия » Философска
969 0 29
 

Тези жълти цветя покрай пътя

всяка сутрин ми махат усмихнати.

Пак си представям, че си тръгвам

от твоя свят съвсем, завинаги...

 

От твоя свят съвсем, завинаги

душата ми отдавна излетяла е.

И в полунавик, в полуистина

край тебе вегетирам тялом.

 

Край тебе вегетирам тялом,

със вече осъзнато притеснение,

че от компромиси и чакане

крилете, дето имах закърнели са.

 

Крилете, дето имах закърнели са...

Какво е да летиш - забравих го.

И затова и пак, и междувременно

завръщам се. По силата на навика...

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Доче!
  • Натъжи ме..., но това е силната поезия! Браво, Доче! Прегръдки!!!
  • Боже...колко си истинска...точна и до болка...тъжна...
    и винаги ме разплакваш...политай, мила Доче...бързо и нависоко...
    великолепен стих...вълнуващ...докосна ме...с много обич, прекрасна.
  • Има и такива навици, хирургическата намеса е спешна при теб. Крилете изпъни и напред и нагоре,Дочке. Написала си невероятна истина с толкова красив строеж. Комплименти.
  • Правят се неща по навик с надеждата, че всеки път ще става по-добре. Дори и да не се получава винаги, годините и навка те карат да проявиш разбиране (да се примиряваш) с обстоятелства, които може и да на са ти по душа. Няма как, може би е по - добре човек, малко опърничав до нас но... нашия човек, отколкото скока в непознатото - знам ли и аз кое е по - добре. Стихът е убийствен обаче. Комплименти Доче.
  • Благодаря,че се отбихтеЖелая ви успешна седмица.И нека музата е с вас и ви обича...
  • Може би лош навик !Много хубаво
  • Браво ,Доче!И аз ще направя същото!Прегръдка от мен!
  • Доче!!!
  • душата и тялото са едно цяло... поздрав!
  • Не зная... А дали все пак да не се опитаме да полетим и в навиците си? Дали пък просто само така ни се вижда, че крилата ни са закърнели сред тях? А не мисля, че навикът е порок. По-скоро съм съгласна с Мариола . Но ти избираш!...
    Хубав стих!!! Поздрави за него!
  • "И затова и пак, и междувременно

    завръщам се. По силата на навика..."

    Какво да го правим този навик, кажи ми?
    Хубав стих, Доче!
  • Просто навик!
  • Няма как да те пропусна, Доче!!!
  • Завръщане по силата на навика...
    Летежът е вътре в теб, можеш го!
    Поздрави!
  • това което си го можела, не е забравено...
    ще полетиш отново!!!
  • Цял живот тялото не е доволно...
    Цял живот душата не губи желание!!!
    Избирай Прекраснице!!!
  • Летиш,Доче!
  • Ммм, много хубаво...
    и интересно написано
    Това презастъпване много ме изкефи!
    Поздрав, Д. !
  • Летиш Доче, с мисли, с думи , с мечти!
    Ако можеш, направи го и наистина!
    Невероятно пишеш!
  • Ех Доче-е-е-е!Направи го...!
  • Крилете, дето имах закърнели са...

    Какво е да летиш - забравих го.
    Много ми харесва!!!Поздрави
  • "Какво е да летиш - забравих го."

    Не си!
    Поздрав, Доче!
    Много хубаво!
  • Много хубав стих с много интересна постройка!
  • Полети,Доче!Само трябва да решиш!Ще можеш!
  • Поязия-рими,това онова!
  • Не допускай навика да свие гнездо...
    Доче!!!
  • Завръщаш се, за да си върнеш полета!!!
    Поздравчета!!!
  • " Като птица съм свободна, но на воля не отлитам - от години свикнала съм да живея само с тебе ! " Това е цитат от песен
    Навикът е порок Отърси се ,Доче !

    Харесах и оцених Поздрави
Предложения
: ??:??