25 апр. 2007 г., 09:51

По-силна

1K 0 12
Когато във миг на раздяла
 се пълнят очите с сълзи,
превръщам се в капчица бяла,
от нея сърцето боли.
Във болката търся надежда,
във утрото нови мечти.
Което не ме е убило,
ме прави по-силна дори!
Усмихвам се, духом не падам.
Животът е низ от съдби,
мечтая,  след всяка раздяла,
да идват по-слънчеви дни!


25.04.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво стихче
  • Превъзходно написано произведение! Стиха ти завършва с оптимистично настроение, което дава и на мен надежди?! Шестица от мен!
  • Имах нужда да прочета стих изпълнен с толкова много оптимизъм.Благодаря ти скъпа Таня!!!
  • Много оптимизъм лъха от
    от почти всичките ти стихове,Танче!
    Поздравления!
  • Чудесен стих, а оптимизма ти накрая заслужава похвала!!!
    Поздрави, Таня!!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...