Когато във миг на раздяла се пълнят очите с сълзи, превръщам се в капчица бяла, от нея сърцето боли. Във болката търся надежда, във утрото нови мечти. Което не ме е убило, ме прави по-силна дори! Усмихвам се, духом не падам. Животът е низ от съдби, мечтая, след всяка раздяла, да идват по-слънчеви дни!
Животът е низ от съдби,
и знам, че след всяка раздяла,
ще дойдат по-слънчеви дни!
* * *
Много вярно!
Нека грее ясно слънце в твоите дни!
Усмивки за чудесното стихотворение!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.