По-силна
се пълнят очите с сълзи,
превръщам се в капчица бяла,
от нея сърцето боли.
Във болката търся надежда,
във утрото нови мечти.
Което не ме е убило,
ме прави по-силна дори!
Усмихвам се, духом не падам.
Животът е низ от съдби,
мечтая, след всяка раздяла,
да идват по-слънчеви дни!
25.04.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени