Apr 25, 2007, 9:51 AM

По-силна

  Poetry
1K 0 12
Когато във миг на раздяла
 се пълнят очите с сълзи,
превръщам се в капчица бяла,
от нея сърцето боли.
Във болката търся надежда,
във утрото нови мечти.
Което не ме е убило,
ме прави по-силна дори!
Усмихвам се, духом не падам.
Животът е низ от съдби,
мечтая,  след всяка раздяла,
да идват по-слънчеви дни!


25.04.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво стихче
  • Превъзходно написано произведение! Стиха ти завършва с оптимистично настроение, което дава и на мен надежди?! Шестица от мен!
  • Имах нужда да прочета стих изпълнен с толкова много оптимизъм.Благодаря ти скъпа Таня!!!
  • Много оптимизъм лъха от
    от почти всичките ти стихове,Танче!
    Поздравления!
  • Чудесен стих, а оптимизма ти накрая заслужава похвала!!!
    Поздрави, Таня!!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....