30 мая 2006 г., 22:06

По сивите пътеки 

  Поэзия
549 0 5
По сивите пътеки капе дъжд.
Над сивите пътеки сиви облаци.
В далечината скътаното село,
До него, посивялото му гробище.

По сивите пътеки бавно крача
Опитвам се да вкуся сладостта
На мястото,в което вековете
се сливат със тревата и пръстта.

По сивата пътека идва старец.
Усмихва се със тихо “Добър ден”.
По сивата пътека продължава,
И пак оставам сам.

По сивите пътеки капе дъжд.
Над сивите пътеки сиви облаци.
И все по-далечно става селото,
и неговото, посивяло гробище.

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??