По сивите пътеки
По сивите пътеки капе дъжд.
Над сивите пътеки сиви облаци.
В далечината скътаното село,
До него, посивялото му гробище.
По сивите пътеки бавно крача
Опитвам се да вкуся сладостта
На мястото,в което вековете
се сливат със тревата и пръстта.
По сивата пътека идва старец.
Усмихва се със тихо “Добър ден”.
По сивата пътека продължава,
И пак оставам сам.
По сивите пътеки капе дъжд.
Над сивите пътеки сиви облаци.
И все по-далечно става селото,
и неговото, посивяло гробище.
Над сивите пътеки сиви облаци.
В далечината скътаното село,
До него, посивялото му гробище.
По сивите пътеки бавно крача
Опитвам се да вкуся сладостта
На мястото,в което вековете
се сливат със тревата и пръстта.
По сивата пътека идва старец.
Усмихва се със тихо “Добър ден”.
По сивата пътека продължава,
И пак оставам сам.
По сивите пътеки капе дъжд.
Над сивите пътеки сиви облаци.
И все по-далечно става селото,
и неговото, посивяло гробище.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени
