30.05.2006 г., 22:06 ч.
По сивите пътеки
По сивите пътеки капе дъжд.
Над сивите пътеки сиви облаци.
В далечината скътаното село,
До него, посивялото му гробище.
По сивите пътеки бавно крача
Опитвам се да вкуся сладостта
На мястото,в което вековете
се сливат със тревата и пръстта.
По сивата пътека идва старец.
Усмихва се със тихо “Добър ден”.
По сивата пътека продължава,
И пак оставам сам.
По сивите пътеки капе дъжд.
Над сивите пътеки сиви облаци.
И все по-далечно става селото,
и неговото, посивяло гробище.
Над сивите пътеки сиви облаци.
В далечината скътаното село,
До него, посивялото му гробище.
По сивите пътеки бавно крача
Опитвам се да вкуся сладостта
На мястото,в което вековете
се сливат със тревата и пръстта.
По сивата пътека идва старец.
Усмихва се със тихо “Добър ден”.
По сивата пътека продължава,
И пак оставам сам.
По сивите пътеки капе дъжд.
Над сивите пътеки сиви облаци.
И все по-далечно става селото,
и неговото, посивяло гробище.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Някак си обикновеното става интересно и завладяващо. Имено това ни откъсва от някаквата там сивота - усмихване 'със тихо "Добър ден".'
-
Пожелавам ти дъга!
-
от розовите облаци с времето се спускаме към сивите пътеки, уви ...
-
Последният куплет наистина е завладяващ , браво
-
Доста е сиво...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
